Меню
Запазете час за консултация
Попълнете, за да се свържем с Вас и да уточним времето и начина на консултацията Ви.

Телефонната линия работи от 10:00 до 16:00 часа всеки делничен ден. Видео консултация може да проведете от 8:00 до 20:00 часа всеки делничен ден.
Име и фамилия *
Пол *
Възраст *
Телефон *
Email *
Код на Вашата организация
Населено място *
Защо се обръщате към нас? Опишете накратко какво Ви тревожи? *
Какво очаквате от нас? *
Предпочитан начин за провеждане на консултациите *
Посочете кой ден е удобен за Вас? *
Видео консултации се провеждат всеки делничен ден от 8:00 до 20:00 часа.
Посочете кой час е удобен за Вас? *
Видео консултации се провеждат всеки делничен ден от 8:00 до 20:00 часа.
Имате ли предишен опит с психотерапия или консултации?
Как разбрахте за Kabinet.bg?
Има ли нещо друго, което е важно да знаем?
Изпращайки заявката за консултация, Вие се съгласявате с Общите условия и Политиката ни за поверителност.
Новини ∙ Kabinet.bg

Психично здраве в женски род: Kabinet.bg разговаря с Велина Мавродинова

Kabinet.bg – виртуалната клиника за спешна психотерапевтична помощ и емоционална подкрепа, бе създадена през 2020 година в отговор на пандемията и с вярата, че достъпът до психотерапия е основно човешко право. Психичното здраве не е запазена територия на определена група хора, отразява различно на всеки – макар всички да съ-преживяваме обстоятелствата, преживяванията ни са различни.

Какво е да си жена по време на пандемия? Има ли нов смисъл женствеността? Как изглежда тя зад маската? Какво е женско психично здраве? Готови и универсални отговори няма. Разговаряме по темата с 8 жени с различни истории, професии и опит. Продължаваме с настоящата поредица през целия март.

Велина е графичен дизайнер, илюстратор и арт директор с над тридесетгодишен опит. Съосновател и криейтив директор на една от знаковите компании за дизайн и графична идентичност в България - студио Ентусиазъм, в продължение на много години сред топ 5 на рекламните агенции. Нейните работи са спечелили престижни международни и български награди. Първият запазен знак на компания, тя създава на деветнайсет години по време на следването си в Художествената академия и оттогава всяка марка, лого и опаковка, до която се е докоснала, заживява по-вдъхновен и успешен живот. Тя често е жури в дизайн конкурси, говорител и автор на професионални теми.

Какво значи някой да е психично здрав? Кога е истински добре?

Нямам идея какво означава психично здрав човек и не познавам такъв. Ние сме вечно лашкани от една на друга крайност, изпразнени сме или сме ненапълнени със съдържания, но претоварени с клишета като "добро-зло", “свобода", “хармония", “семейство" и “любов". Пътят към изпълване със смисъл минава през болката. Струва ми се, че човекът, който осъзнава своята вътрешна болка, е може би по-здрав от този, който не смее да си зададе въпроса „Какво изпитвам?“ и да дръзне да потърси честен отговор в себе си.

През последната година личният опит и проучванията показват, че всички сме изправени пред огромни психически предизвикателства - от една друга, скрита „пандемия на психиката“. Как преживявате периода и какво Ви помага?

Беше ми много трудно! Започна от по-дребни неща - маските, ограниченията, после психото, което властта създаде миналата година, страховете и организацията за близките, постоянно високо кръвно, новините и дезинформациите и други екстри. Едва когато прекарах корона вируса, видях какво огромно неосъзнато напрежение съм носила. Помогнаха ми опитът и вярата. Все пак, това не е първият катаклизъм, който съм преживяла. Например стресът от Лукановата или Виденовите зими да не би да не ни поставиха в ситуация на страх, стрес и дълбоко преосмисляне? Все пак, мога да се подпра на някои патерици от колективните и лични житейски опитности.

Разкажете за своя любима идея или начинание, в което психичното състояние е било от значение.

Струва ми се, че то винаги е от значение. Аз сливам нуждата от изразяване с работата ми, защото е благодатна. Във всеки проект по създаване на бранд идентичност, дизайн или илюстрации състоянието на реене на мисълта и разхлабване на прангите на ежедневието са много важни, за да бръкна в безкрайната “банка” на личното и колективно преживяно, а после да мога да го трансформирам така, че да стане говорещо на масово ниво.

В психотерапията се водим от разбирането, че притежаваме един вътрешен „друг“ – непознат, опонент и съветник, с когото разговаряме и спорим, враг, когото мразим, приятел, когото обичаме, един личен друг аз, който винаги ни придружава и с когото партнираме. Как се помирявате с Вашия личен друг?

Имам си подход. Разбирам, че нещо в мен не е наред, когато започне да се проявява през раздразнение или конфликт с друг човек, или когато се чувствам дълго време тъжна или постоянно гладна, или в ужасната нужда да "оправиш живота си", като направиш основен ремонт на апартамента. С годините се научих да не предприемам резки движения, а да удържам импулса и поне да наблюдавам това, което ме притеснява. Друг път, когато е още по-скрито, си давам пространство вместо да предприема панически ходове. Но за да се науча на известна милост към себе си, ми е трябвало много време.
В някакъв смисъл, ние сме родени болни във вътрешния ни живот и начинът да се излекуваме, е да живеем. Постоянно си задавам един грандиозен въпрос - как да поддържам здрав моста между вътрешното и външното? И това не е абстракция, а ежедневие. Тези, които се шляят постоянно във външното, от страх какво могат да срещнат във вътрешното, или тези, които уютно избягват да нагазят в общуването с околния свят, са само привидно щастливи. 

Какво е женствеността? Какво е най-женственото нещо, което сте правили?

Много ми е трудно да отговоря. Подозирам, че женствеността е възпитание. Ако някой не те е възпитал в женственост, можеш да се самовъзпиташ с избор и помощта на парчетата опит от други жени или конституираните в теб вътрешно архетипни образи. 

Как се свързват феминизмът и женствеността?

Защо преживяваме женствеността ни като наранена е преди всичко въпрос, който трябва да зададем на себе си. Знам, че терапията помага изключително много да “лекува” наранените женски или мъжки начала в нас. Но за мен винаги остава един голям въпрос, който освен че задавам на себе си, бих попитала и всеки, за когото феминизмът е тема: кое е това, което ме спира да кажа НЕ тогава, когато преживявам “заплаха” към женствеността в мен? Все пак, трябва да подозираме, че отговорът на такъв въпрос винаги отключва кутията на Пандора.

Израснала съм в семейство, в което мъжът е гледал на жената като на друг, поставен наравно с теб. Темата и опитът у дома никога не са били дали жените са по-малко от мъжете, а как сме различни и как се допълваме заедно. В този смисъл феминизмът като движение ми е чужд. Но аз разбирам, че личната ми история е само моя. Има много жени, чиито истории са съвършено различни и за тях правото да си жена е огромна тема и най-често огромна болка.

Има ли изцяло „женски“ теми?

Мисля, че има. Темите са предопределени от метафизичното женско начало в нас. Иначе защо някои се чувстват физически и/или психически жени, а други мъже? Това е мина, върху която не бих искала да стъпя, кой с какви съдържания пълни едно или друго речниково понятие, защото е невъзможно да бъде изяснено.

В ролята ви на жена какво Ви прави щастлива? Какво Ви натъжава? От какво се страхувате? Какво Ви разгневява?

Щастлива съм, когато жената в мен проявява своята нежност и състрадание, когато е умиротворена. И обратното, чувствам се зле, когато мъжкото начало се проявява като раздразнителност, агресивност, амбиция.

Имате ли опит с психотерапия? Какви са ползите от нея?

Имам дългогодишен опит. Психотерапията е едно от нещата, които ми помагат да не се губя твърде лесно, да се чувствам съпътствана в пътешествието на живота и най-практичната полза – да се “заземя". А последното е огромен проблем, не само за мен.

Кога човек трябва да потърси помощ от професионален психотерапевт? Какво бихте казали на тези, които се колебаят?

Много пъти съм предлагала на приятели идеята за психотерапия в моменти, в които ми се е струвало нужно. Истината е, че не винаги вътрешната болка е достатъчна. Сенчестата ни част, проявена като задръжки, може да осуети дори най-устремената ни решителност да намалим болката в нас. Това, което знам е, че това е много лично решение и акт да се ангажираш със себе си, да станеш и бъдеш родител и настойник на самия теб до момента, в който не достигнеш вътрешна зрялост.

Защо се срамуваме от психичните затруднения – нашите, на близките ни и често не се решаваме да потърсим професионална психотерапевтична помощ? Има ли стигма?

Разбира се, че има стигма, може би е много по-малка в сравнение с предишни години.
Срамуваме се, защото сме невежи по отношение на вътрешното, по-удобно ни е да вярваме, че то не съществува. И после, много по-лесно е да управляваш материалния си свят от невидимия си. Да направиш план за деня, списък за покупки, намиране на работа, упражняване на професия, кариера, печелене на пари, социализиране, намиране на партньор, създаване на удоволствия. Това са лесни неща. Но когато, по някаква причина, с тях или без тях, нещо много не е наред, нито една от тези “дейности” не довеждат до прояснение.
Според мен някое от тези три неща са необходими, за да се решиш на среща със себе си: да си тласнат от осъзната болка, да имаш известно знание и силна интуиция, която да те движи. Не е задължително това да става с психотерапевтична помощ, но тя е в състояние да помага.

Какво бихте казали на / попитали екипа на Kabinet.bg?

Вие влязохте с предложение за психотерапевтична помощ в ситуация на огромен колективен и личен катаклизъм. Всичко, което вади от тъмно на светло вътрешните потребности, е от изключително значение. Това, че има платформа за достъп до такава помощ, за мен е голямо събитие.


Настоящата публикация се случва с подкрепата на Български фонд за жените, но тя не отразява становището на финансиращата организация и БФЖ не носи отговорност за съдържанието ѝ.