Има кой да те чуе: Ваня Пандиева

*Автор на снимките е Вихрен Георгиев. Поредицата интервюта е първоначално публикувана в страницата на People of Sofia.

Ваня Пандиева е психолог, работи с хора, които преживяват страдание или търсят подкрепа, за да изградят по-автентична връзка със себе си. Знае, че това е нелека и отговорна работа, но и път, по който всеки среща другия по уникален и вълнуващ начин.

Как се чувствате в момента?

Оцеляваща, с всичките нюанси на това чувство. От страховете, заплашващи да ме погълнат, през отчаянието от невъзможността да удържам на болката до надеждата, че в крайна сметка ще се окажа по-силна отколкото се усещам в момента и ще изляза от светлата страна на живота.

Какво значи според Вас някой да е психично здрав? Кога е истински добре?

Да си психично здрав не означава да не преживяваш депресивно настроение или да не изпитваш страх от живеенето. Може би повечето от нас са преминавали през такива състояния. Разбира се с цялата условност на това понятие за мен да си психично здрав е да умееш да разпознаваш собствените си чувства, да ги разбираш и приемаш такива каквито са, с благодарност към миналото и любопитство към настоящето.

През последните две години личният опит и проучванията показват, че всички сме изправени пред огромни психически предизвикателства - от една друга, скрита „пандемия на психиката“. Как преживявате периода и какво Ви помага?

За мен този период съвпадна с нелеки здравословни затруднения, които едно след друго ме намираха и така умът ми бе по-скоро ангажиран с това, което ми се случва в момента, а не толкова с непознатата невидима заплаха, която отвори (отключи) страховете на много хора. Иначе в началото четях много книги, гледах през прозореца как се сменят сезоните и се чувствах принадлежна към една световна притихналост. И сега, след като вече започнахме да живеем отново в по-динамичен ритъм, макар и различен, спасението ми продължава да бъде онлайн работата ми и онлайн събитията, защото за мен изолацията се налага да продължи. Да са живи и здрави приятелите ми, те също са голяма сила.

Какво ви дава надежда в трудни времена? Какво ви крепи?

Надеждата ми е, че тези времена все някога ще свършат. По-важното е какви ще сме ние, когато приемем, че най-трудното е отминало. Дали по-осъзнати и осмислени от преживяното или по-гневни, че ни е било отнето ценно време от и без това краткия ни живот, гневни от несправедливо преживяните значими лични загуби и раздели. Иначе това, което ме крепи е подкрепата от близки и приятели, усещането и надеждата, че духът ми ще се окаже по-силен от силата на страховете и отчаянието.

Разкажете за своя любима идея или начинание, в което психичното състояние е било от значение.

Аз приемам идеите по-скоро като мечти и желания. Някои от тях реалистични, други ще си останат във въображението ми като нещо много желано, но трудно изпълнимо, дори невъзможно на този етап. Например преди време бях на крачка да скоча с парашут, но нещо се разминах с това преживяване. Затова пък съм имала вълнението да погледам земята от високо, защото съм се издигала с парен балон. Много бих искала да пътувам с различни превозни средства в различни посоки, да срещам хора от различни националности и етноси, да чувам техните истории, през които да доизграждам и развивам себе си.

Психотерапията се води от разбирането, че притежаваме един вътрешен „друг“ – непознат, опонент и съветник, с когото разговаряме и спорим, враг, когото мразим, приятел, когото обичаме, един личен друг аз, който винаги ни придружава и с когото партнираме. Как се помирявате с Вашия личен друг?

Когато бях по-млада този мой личен друг имаше много дискретно присъствие, аз почти не осъзнавх, че той е там. Постепенно започна да се изявява като ме водеше към различни предизвикателства по доста предпазлив начин, което на мен никак не ми харесваше и пренебрегвах гласа му. През годините развихме много силна връзка, опитвам се да го чувам все по-непредубедено и макар че често много се измъчвам от разрушителните му критики, когато се помирим и поживеем в хармония е голямо освобождение.

Какво Ви прави щастлива? Какво Ви натъжава? От какво се страхувате? Какво Ви разгневява?

О, напоследък дори едно свободно вдишване ме прави щастлива. Щастлива съм, когато усетя, че умът ми е в хармония с тялото ми и функционира в режим лекота и спокойствие. От дълго време близките ми живеят в чужбина и всяка наша среща е голяма радост особено когато всички сме добре. Изглежда тривиално, но досега ми с природата, цветята, пътуването също ме правят много щастлива. При мен тъгата и гневът сякаш вървят ръка за ръка. Когато усетя или видя някоя несправедливост първо се разгевявм после ми става тъжно от безсилие. Опитвам се да разбирам, но признавам, че понякога ми е много трудно. Не разбирам как е възможно да понасяме да живеем сред толкова боклуци и мръсотия около нас. Май говоря и в преносен и буквален смисъл. И не само това, но и да се отнасяме с безразличие към хората, които с лекота допринасят за това. Тъжно ми е, когато хора са принудени да правят компромис с достойнството си, за да защитят някое тяхно основно човешко право. Натъжават ме отчуждението и забравата между хората. А що се отнася до страховете, страхувам се да не се оставя те да ме завладеят напълно и да ме погълнат като се откажа от живота. Страхувам се да не подведа хората в техните очаквания към мен, но аз съм много бдителна по този въпрос и се надявам да се справям добре.

Имате ли опит с психотерапия? Какви са ползите от нея?

Да, имам известен опит. На мен лично психотерапията ми помогна да се сближа повече със себе си, да разбирам и изразявам чувствата си по разбираем за другите начин, да тъгувам здравословно. Не е клише, че разбирайки по-добре себе си, подобряваме връзките с хората около нас (или се разделяме с някои от тях). Често психотерапията помага да понесем непоносимото у човека, помага ни да пораснем.

Кога човек трябва да потърси помощ от професионален психотерапевт? Какво бихте казали на тези, които се колебаят?

Не е нужно да сме на ръба или в криза – тогава ми се струва задължително да се потърси професионална психотерапевтична помощ. Даже такава кризисна психотерапия трябва да се съдържа в минималния пакет от здравни услуги и да се заплаща от Здравната каса.
Иначе човек може да потърси психотерапет ако иска да промени нещо в личния си или професионален живот, или ако просто има нужда да се учи, да израства като личност.
На колебаещите бих казала, че психотерапията в България е на много високо ниво. Тя е възможност с професионална подкрепа да извадим най-добрия ресурс от себе си и да подобрим психичния си живот.

Какво бихте казали на някого, който в момента не се чувства добре?

Не знам. Сложно е. Бих го поканила на чай с коняк.

Защо се срамуваме от психичните затруднения – нашите, на близките ни и често не се решаваме да потърсим професионална психотерапевтична помощ? Има ли стигма?

Защото вероятно често свързваме психичния проблем с лудостта в най-безпомощната й форма. А никой не иска да се чувства безпомощен, не искаме другите да разбират, че сме безпомощни. То е свързано и с културата ни, която е твърде затворена, която много харесва властта, а безпомощният човек е обезвластеният човек. Трудно е да харесаме един паднал човек, предпочитаме да подминем, за да не ни „зарази” неговата безпомощност.
Все пак мисля, че в последните години все повече се отваряме и търсим професионална подкрепа, има някакво развитие, то вероятно е свързано и с развитието на психотерапията у нас.

#ИмаКойДаTeЧуе е кампания за психичното здраве на Български фонд за жените и Kabinet: Спешна психотерапевтична помощ.

Ако имаш нужда от подкрепа, запази си час за безплатна психотерапевтична сесия на 0800 20 202 или на kabinet.bg.

Виж повече за кампанията тук.