38.3 % или 200 милиона души* в страните от Европейския съюз страдат от емоционални затруднения или психически проблеми.
Това означава, че всеки от нас има поне по трима близки, които в момента или някога са прекрачили границата към депресията, фобията или са получавали паник атака, или пък са преминали през по-сериозно психично състояние, а връзките им са били объркани и ежедневието – безрадостно.
Това означава и че всеки от нас на даден етап в живота може да изпита необяснима обща тревожност, чувство за безсмислие, преумора и празнота и да се окаже в невъзможност да работи и да поддържа пълноценен контакт с другите хора. Свикнали сме да чуваме „стегни се“, „приемаш всичко много лично“ или направо ни предлагат хапчета без рецепта, които само потискат симптомите и ги превръщат в хронични.
Така с времето преживяванията ни стават все по-объркани, а ние – самотни и отчаяни.
Психотерапията се случва в пространството между двама: терапевт и пациент, където в интимно уединение, взаимно доверие и емпатия, пациентът може да сподели и освободи всичките си чувства и преживявания. В терапевтичното пространство пациентът не е сам, когато изследва затрудненията си и как се е стигнало до тях, като същевременно не рискува нищо в тази ситуация. Психотерапевтът е професионалист, който спазва конфиденциалност, етичен кодекс и принципи на работа, които да позволят на пациента да достигне пълния си потенциал в общуването в защитената среда, а това да се повлияе благотворно и на отношенията му в ежедневието, работата, удоволствието от живота и желанието да създава. Терапевтът и неговоите чувства са "инструмент", който пациентът използва "тук и сега", за да изследва своите отношения, преживявания, конфликти. Терапевтът "следва" драмата на вътрешната сцена и може да поема различни роли на значимите личности в реалния живот на пациента. В срещите заедно търсим по-дълбоко разбиране на отношенията в живота, както и нови, зрели и креативни начини за избор и свързване в реалността.
В страните от ЕС, в които психотерапията е обичайна практика от над 100 години и влиза в националните политики за здравеопазване (включително на места психотерапевтичната помощ се покрива от здравната каса и застрахователите – например Австрия и Германия),
данните показват, че разходите за общопрактикуващата медицина могат да се похвалят със спад от 17%, a посещенията на лекарския кабинет – със спад до 49% при хората, посещаващи психотерапевт.
С други думи – психотерапията е могъщ инструмент за превенция на здравословното състояние и на тялото, през целия живот, а с това и облекчава състоянието на медицинските структури и обществените процеси като цяло.
Психотерапевтите практикуват в различни подходи и направления с дългогодишна история, официално признати от професионалните организации (за Европа такава обединяваща разрични подходи е Eвропейската асоциация по психотерапия – ЕАП и други европейски и световни професионални организации на различните психотерапевтични подходи). Ако психиатрията лекува с лекарства, психологията с даване на съвети и прилагането на тестове, то психотерапията работи чрез говорене и тълкуване на текста на пациента. Това, което качествено различава психотерапевтите от психолозите и психиатрите, е задължителният различният тренинг – освен натрупването на голям обем от въвеждащи и специализирани знания и практически стаж, е необходимо преминаване през продължителна лична терапия и работа под супервизия от по-опитен психотерапевт**. Натрупването на този опит и лично себепознание е продължителен процес и гарантира, че психотерапевтът – ако притежава официалната квалификация според описаните по-горе принципи, може да създаде сигурното терапевтично пространство и възможно най-адекватната среда и отношения, в които пациентът да работи и да се развива. При тези обстоятелства ефективността и резултатите са доказани и ежедневно потвърждавани от задълбочени научни изследвания, включително от най-новите и модерни открития в неврологията и когнитивните невронауки.
Етичните принципи на квалифицираните психотерапевти включват още ценности като уважение на личността на пациента и неуморен опит да се разбере и вникне в преживяванията на човека, изграждане на доверие, въздържане от оценки, отдаденост на целта да се постигне и запази максимално добруването на пациента, спазване на строги морални принципи.
*Данни на Eвропейската асоциация по психотерапия (EAP) – The effectiveness of psychotherapy, Carr (2012); Golden (1997)
** Страсбургската декларация за психотерапията от 1990 е програмният документ, който обособява психотерапията като отделна свободна професия, въвежда стандартите за нея и признаването й за независима научна дисциплина и практика.
