*Автор на снимките е Вихрен Георгиев. Поредицата интервюта е първоначално публикувана в страницата на People of Sofia.
Красимира Хаджииванова е блогър, съосновател на дигиталната родителска платформа МАЙКО МИЛА и социалната кауза Оле Мале. Професионалният ѝ път е свързан с различни онлайн медии вече над 15 години. Има едно дете и нито една котка (а ѝ се иска).
Конкретно в момента, в който пиша тези думи, се чувствам уморена. Не се наспивам качествено и това ме тормози. Имам дългогодишен проблем с наспиването и целия ми ден зависи от това колко минути дълбок сън съм имала на нощ. Тази нощ беше много малко. Иначе се чувствам добре, като във вица за двамата приятели, които се срещнали след дълги години и единият питал другия – Как си? Той отговорил: Добре съм, имам страхотна жена, две къщи, две коли, децата са в престижни училища. А ти как си? Първият казал: Ами, тръгнал съм да плащам интернета. Другият го пита: А иначе? И нашият вика – Ами, иначе ще го спрат. Та и аз като него.
Като се е наспал! Шегувам се, но не много. Мисля че добрият, качествен, достатъчен сън е в основата на това да се чувстваме добре. Много хора живеят в състояние на дългогодишно лишаване от хубав сън и това се отразява на качеството им на живот. Отвъд това да си психично здрав според мен означава да живееш в мир със себе си и околния свят и да реагираш на стимули и дразнители по начин, който не се отразява пагубно на здравето и рутината ти. За съжаление, това звучи малко утопично, защото повечето хора в днешно време живеем изключително стресиращ живот. Мозъкът ни е денонощно обстрелван с информация, чувстваме се длъжни да сме на линия 24/7 – на телефон, в месиджър и всякакви платформи за комуникация. Да сме привидно щастливи и всичко да ни е топ, както привидно е при другите хора. Аз сериозно си мисля колко щастлива бих била, ако можех да се изключа от този ритъм за година-две. Най-здрава психически например се чувствам на море или планина, с изключен телефон.
Вече почти не помня предишния си живот, преди пандемията. Имам смътни спомени, че много тичах насам-натам, тренирах по три пъти седмично и бях кълбо от нерви. На мен тези две години ми се отразиха благотворно и съм благодарна, че ми бяха спестени тревогите и лошите събития, белязали съдбите на много други хора. Близките ми са здрави, аз съм здрава, малко забавих крачката и всъщност не се чувствам зле. Развих интереси към нови теми, чета си разни неща и мисля че преживявам този период нормално. Като изключим спането!
Казвам си, че и това ще свърши някой ден. Аз съм от хората, които не споделят много и не търсят помощ, и си минавам сама през тези моменти. Работя върху това и опитвам да го променя, но то си е част от мен. Общо взето, мисълта, че всичко е временно, включително и ние на този свят, е много ободряваща.
Отглеждането на дете е процес, в който психичното състояние на майката е от фундаментално значение. Често говорим за това в Майко Мила и даваме пример с инструкциите в самолетите, според които, ако има извънредна ситуация на борда, родителят трябва да сложи първо на себе си маската с кислород, и след това на детето си. Същото е и в живота. Ако си зле, погрижи се за себе си, защото детето зависи от теб и има нужда от психически и физически здрава и стабилна майка. Това не е срамно и не се случва само на теб. Темата за женската солидарност и така наречените „войни между майките“ е много важна за мен и работата ми. Смятам, че в България сме далече от тази толерантност. Ако погледнете във Фейсбук, ще видите, че е пълно с жени, които укоряват други жени, обясняват им кое как е правилно да се направи, как трябва да се мисли и действа. Сякаш е много трудно просто да приемем чуждия опит и живот и да подминем, ако не сме съгласни с него, вместо да размахваме пръсти.
Аз съм в непрестанни вътрешни разговори, спорове и размисли с други хора. Много е трудно да им угодиш на всичките! Някои от тях дори имат собствен тембър и начин на изразяване. Не знам дали това е признак на психично здраве (звучи по-скоро като да не е), но няма какво да направя. Приела съм останалите хора, живеещи в мен – понякога има полза и от тях. Може би те са това, което наричаме интуиция.
Казах ли за съня? Дългият дълбок сън ме прави щастлива. Слънцето, топлината. Не обичам студ и мрак, с радост бих живяла някъде, където е почти целогодишно слънчево и топло. Това ме прави щастлива – когато съм наспана, не съм в лоши отношения с никой близък, всички около мен са здрави и съм си свършила работата. Натъжават ме разни филми и спомени. Страхувам се от високо, от тъмно и да не се случи нещо лошо на семейството и близките ми. Разгневяват ме насилието – над жени, деца, животни. Културата на шофиране също. Комплексарщината много ме дразни.
Имам. 1-2 години след раждането реших да потърся терапевт в момент, в който се чувствах зле. Бях неуверена и объркана, имах разни тревоги. Ходих може би 2 години и смятам, че това беше една страхотна инвестиция в здравето ми. Ползата от психотерапията е огромна, стига да си попаднал при правилния човек и ти самият да си готов за тази среща. Най-общо казано терапията осветлява едни бели петна, които всеки човек носи със себе си. В тях има спомени, мисли, събития, които потискаме – умишлено или не. Когато ги извадим наяве, когато сме наясно с нещата, които ни карат да се държим по един или друг начин, да правим едни и същи грешки, да повтаряме модели на поведение от родителите ни, имаме възможност да променим разни неща в живота си. А може и да не ги променим, но поне знаем защо това или онова се случва по този начин с нашето активно участие. И това не е малко. Много хора отказват да говорят честно със себе си и за себе си, и твърдят, че не са такива, каквито са. Всеки иска да е нещо друго, и някой друг да е виновен за грешките му, но истината е, че ние сме си виновни. И като го знаем, може да живеем по-леко.
Винаги, когато усеща натиснат от живота толкова много, че не може да се справя дори с елементарни предизвикателства. Когато дълго време е апатичен, нищо не го радва и сутрин не иска да става от леглото. Бих казала, че ако повече хора посетят поне няколко пъти терапевт, това ще се отрази благотворно на цялото общество. Ако се колебаете в момента дали да потърсите помощ от психотерапевт, бих ви насърчила да опитате на всяка цена. Ако не знаете към кого да се обърнете, потърсете препоръка – например в тази страница. Винаги е по-добре да пробваш, отколкото да стоиш сам със съмненията и нещастието си. Терапията не е като хирургията, тя не реже с нож, не те кара моментално да се почувстваш по-добре. Бих казала, че става по-добре с времето. Дайте си време, мислете за себе си и най-вече за това, че инвестирате в здравето си.
Същото. Да потърси помощ. Никой не може да се набере сам на ушите си и да се извади от състоянието, в което се намира. Ние не сме тигри или орли, не живеем в гора или на чукарите. Хората сме социални животни, имаме нужда да споделяме и да говорим. Потърсете помощ. Не е хубаво да не се чувствате добре дълго време, това може да нанесе дълготрайни увреди и да прекарате години в нещастие.
Защото дълги години психичното състояние на човека не беше важно. Важно беше да се ходи на работа и да се изработва нормата. Да не се разказват вицове и да се внимава какво се говори. Цели поколения са живели в това психически натоварващо време, в което непрестанно е трябвало да си нащрек. Какво психическо здраве? Хората тук още се притесняват какво ще кажат другите хора. Имаше един виц – и какво стана, какво казаха хората? Мисля че отношението към психичното здраве е индикативно въобще за състоянието на обществото и на какво ниво сме. На махленско ли или на гражданско ниво. На махленско ниво се занимаваме с това кой как изглежда и крием социално неприемливите сред нас. На гражданско ниво за нас е важно повече хора да са психично здрави, защото това е важно за всички нас като общество. Въпросът тогава не е повод за подигравки или някакъв смут, а е нещо нормално. Има хора с физически недъзи, има хора с психически такива. Толкова хора в България всекидневно взимат наркотици или са зависими от алкохол, и това е единственият начин да преминат през задълженията си от сутринта до вечерта. Приятели, познати – всеки има такива хора около себе си. Това не е стигма и едва ли не се приема за нещо нормално, но терапията е срамна и на нея се гледа с пренебрежение. Трябва да опитаме да променим това.
#ИмаКойДаTeЧуе е кампания за психичното здраве на Български фонд за жените и Kabinet: Спешна психотерапевтична помощ.
Ако имаш нужда от подкрепа, запази си час за безплатна психотерапевтична сесия на 0800 20 202 или на kabinet.bg.
Виж повече за кампанията тук.