Какво е да си жена по време на пандемия? Има ли нов смисъл женствеността? Как изглежда тя зад маската? Какво е женско психично здраве? Готови и универсални отговори няма. Разговаряме по темата с 8 жени с различни истории, професии и опит. Продължаваме с настоящата поредица през целия март.
Мая Донева е изпълнителен директор на Фондация „Карин дом“ – организация с дълга история и огромен принос в терапията на деца със специални потребности, която подкрепя семействата в най-трудните етапи от живота им. Мая е експерт по социално предприемачество и социални иновации, носител на награди за активна гражданска позиция и осъществена промяна по значими обществени проблеми. Опитът си споделя щедро - занимава се с обучения, консултации и е ценен партньор на всички звена в гражданската екосистема - НПО, публични организации, бизнес. Не на последно място - тя е майка на три деца и съосновател на едно от първите социални предприятия в България – „Социалната чайна” във Варна, в подкрепа на млади хора, израснали без родители.Какво значи според Вас някой да е психично здрав? Кога е истински добре?
Преди време сигурно щях да отговоря “Когато си щастлив”. Но не мисля, че това е вярно или пък възможно - няма постоянно щастливи хора.Мисля, че стремежът да сме “добре” трябва да се преформатира като концепция и да бъде “добре=осъзнат”. Да си осъзнат не означава да си щастлив, напротив - понякога означава точно обратното.През последната година личният ни опит и проучванията показват, че всички сме изправени пред огромни психически предизвикателства, като че има една друга скрита „пандемия на психиката“. Вие как преживявате периода и какво Ви помага?
Аз съм много социален човек и харесвам хората - приятно ми е да се срещам с хора, да ми разказват за това, което правят и да им споделям аз какво правя. От друга страна харесвам своето лично пространство и там има много неща за обгрижване и учене - за мен, за семейството ми. Трудно ми беше, че тези два интензивни свята просто се сляха миналата година - рязко, спешно и безкомпромисно. Усещах се непълноценно и към двата - и към личния, и към професионалния свят. Имаше “Мая на работа” и “Мая-майка”, но дълго време нямаше нищо друго. Мога да излъжа и да кажа, че със смислен график и организация на хоум офиса всичко е било наред, но не беше и още не е - просто е трудно и натоварващо и аз лично приех, че ще е така за известно време. Чисто в практически план ми помагаше шофирането вечер по празните улици сама с надута музика и градинарстването на терасата. С мъжа ми имаме едно правило за щафетния принцип - като видиш, че на другия му е в повече нещо и е на крачка от това да започне да вика и да бъде кофти човек, отиваш и поемаш щафетно ситуацията - дали е разлята супа, незавързана обувка, драма с лего или нещо такова. Понякога това, което ядосва мен, на него му е супер лесно да го реши и обратното. Заедно сме от сума ти време и вече се усещаме кой е на крачка от викане заради тъпотия и си ги спестяваме взаимно тези ситуации.Разкажете за своя любима идея или начинание, в което психичното състояние е било от значение
Миналата година рязко трябваше да адаптираме начина, по който работим в Карин дом - да дигитализираме неща, които сме отказвали аргументирано да дигитализираме 25 години, да приемем, че повечето семейства, с които работим сега, имат нужда от нас повече от всякога, а в това време нашите собствени семейства имат нужда от нас... Ние сме голям, но доста сплотен екип и дигитализацията ни подейства разтърсващо, а фактът, че повечето от нас са в хоум офис режим с децата си, направи всичко това още по-предизвикателно. В такива трудни ситуация за мен има два сценария - изпадаш в ужас и паника, защото всичко е ужасно и трудно, или приемаш, че всичко е ужасно и трудно, но ти имаш отговорността да го направим малко по-приемливо и поносимо. Избрахме второто и създадохме редица варианти за колегите с грижа към тяхното ментално здраве - гъвкаво работно време, една изненадваща семейна вечеря за всеки член на екип, за да има поне един ден домакински тайм аут, време за консултация с психолог и психотерапевт, онлайн тийм билдинг за “мрънкане”, споделяне и приемане на ситуацията и още доста неща. В общи линии само по този начин със силен и заздравен екип успяхме да направим възможни всички други неща, които родителите и дарителите ни очакваха от нас - открихме онлайн консултации за нови семейства, направихме редица безплатни уебинари за родителска подкрепа и като цяло функционирахме на пълни обороти онлайн.В психотерапията се водим от разбирането, че във всеки от нас има един сътворен от нас вътрешен „друг“ – един непознат, с когото разговаряме, спорим, съветваме се, когото мразим, обичаме и който винаги ни придружава, въпреки контрола и разума. Как се помирявате с Вашия личен друг?
Преди време се научих да си задавам една серия от въпроси, които са в основата на values-based leadership концепцията и се ползват за валидиране на решения. Аз си ги видоизмених за житейски ситуации и в общи линии съм си създала конструктивна комуникация с моя вътрешен друг :)). Въпросите са няколко и са доста конкретни, та ако си ги зададеш сам, няма как да се скатаеш от самия себе си и помагат да си видиш истинските мотиви и полезните за теб отговори - “Защо правят това наистина?”, “Това решение отговаря ли на моите ценности? Ако не, защо, по дяволите, правя това наистина?”, “След 5 години това ще има ли значение?”, “Гледайки назад след 10 години, ще те е срам ли от това или ще се гордееш?”. Имах момент, в който отделях твърде много време на работата и добавих въпроса към всяко ежедневно решение - “Това пречи ли или ти помага да си по-близо и по-смислена за семейството ти?”. И сега съм го автоматизирала като процес и вземам решение за всякакви житейски неща за 10 минути, което сигурно изглежда супер повърхностно отстрани :)).Какво е женственост за Вас? Какво е най-женственото нещо, което сте правили?
Това понятие винаги ме е обърквало - половината свят го свърза с чувственост и сексуалност, а другата половина с майчинство и грижа. Аз съм някъде по средата - грижовна съм, но не мисля, че това е женствено. Ако женствеността е да се гримираш, да ходиш на токчета и всяка вечер да има петстепенно меню на трапезата, то аз най-вероятно съм мъж.Има ли изцяло „женски“ теми за Вас?
Скоро установих, че темата за баланса между личния и професионалния живот е по-скоро женска тема и бях доста изненадана. В рамките на едно обучение си задавахме въпроси във връзка с умения за създаване на баланс и стигнахме дори до това семейното време лично време ли е, брои ли се за лично време и т.нар. self-care - да спиш например и т.н. Мисля, че зависи от географската ширина, но на Балканите сякаш темата за работата и семейството и как да правиш всичко и даже да си усмихната, е основно женска.Какво Ви прави щастлива? Какво Ви натъжава? От какво се страхувате? Какво Ви разгневява?
Какво Ви прави щастлив? Да пътувам със семейството - с кола, лодка, кемпер, каравана, палатка - каквото и да е.
Какво Ви натъжава? Несправедливост и агресия, особено към деца, защото вече има достатъчно факти и данни, които доказват, че първите години от развитието на едно дете са решаващи. И винаги ме натъжава като видя изоставени деца или деца, които са “обект на възпитание” през викане, шамари и засрамване. И знам, че не е моя работа…
От какво се страхувате? От това да не се случи нещо на децата ми и да не си пропилея живота в мислене, вместо в действие.
Какво Ви разгневява? Безотговорността и неуважението към човека.Имате ли опит с психотерапия? Какви са ползите от нея?
Ползите за всеки са различни. Мисля, че понякога фактът, че изговаряш на глас страшните си мисли, помага.Преди почти 4 години имах изключително тежък период, който ми изглеждаше буквално безнадежден. Чувствах се зле, даже бих казала зла, а не зле. Когато си в такава ситуация не разбираш как сам потъваш и сам се забиваш - изкривяваш реалността, за да ти е още по-гадно и още по-трудно. Понякога да разговаряш с някой, който не ти е приятел или партньор, носи такава лекота и обективност и въпросите и отговорите се подреждат доста по-лесно.Кога човек трябва да потърси помощ от професионален психотерапевт? Какво бихте казали на тези, които се колебаят?
Задайте си въпросите ми от малко по-нагоре в интервюто ;)). Какво толкова ще се обърка, ако опиташ? Можеш ли да си помогнеш сам без чужда помощ? Ако и ти виждаш, че ти трябва помощ, не си пречи сам!Защо се срамуваме от психичните затруднения – нашите, на близките ни и често не посмяваме да потърсим професионална психотерапевтична помощ? Има ли стигма?
Има стигма, очевидно. Но тя изчезва лека-полека. Мисля, че хората, които сега са на 20-25, вече нямат багажа, че това е срамно и от всяко следващо поколение става все по-нормално, ако кашляш да отидеш на пулмолог, а ако си в депресия, да не я криеш от срам. Има много повече достъпна информация, окуражаващи примери за хора, които открито споделят личните си преживявания в сферата на психичното здраве и все повече хора си казват “Значи не съм само аз.”.Какво бихте казали / попитали екипа на Kabinet.bg?
Искам да ви поздравя, че правите всичко това и да ви пожелая успех. Захванали сте се с много трудна задача, но тя няма да се реши от само себе си, ако само чакаме изведнъж всички да станат емоционално интелигенти и осъзнати към тези проблеми. Браво на вас, продължавайте!
Настоящата публикация се случва с подкрепата на Български фонд за жените, но тя не отразява становището на финансиращата организация и БФЖ не носи отговорност за съдържанието ѝ.2021-03-11 09:42
