*Автор на снимките е Вихрен Георгиев. Поредицата интервюта е първоначално публикувана в страницата на People of Sofia.
Казвам се Глория Филипова и работя в Bilitis Foundation, където се борим за правата на ЛГБТИ хората (лесбийки, гей, бисексуални, транс и интерсекс хора).
Вълнувам се и съм леко притеснена, защото имам възможност да говоря по тема, която е много важна за мен, както в личен, така и в професионален план. Хората в нашата общност често срещат отхвърляне, тормоз и дори физическо насилие, затова темата с психичното здраве е изключително важна за нас като организация, както и за мен лично, тъй като съм се срещала със стабилна порция от такъв тип преживявания.
Както на всеки друг, така и на мен пандемията ми влияе, включително на психичното здраве. В последните две години много често се чувствах откъсната от света и дори от най-близките си хора, въпреки че се стараех да поддържам редовен контакт с тях. Сега се опитвам да възстановя вредите от това отчуждение, макар че пандемията все още не е приключила и през повечето време се старая да избягвам големи събирания на живо. От друга страна пък успяваме да намерим нови начини на общуване, които се надявам да запазим и след пандемията. Например, с братовчедките ми, с които живеем в различни градове и дори различни държави, се научихме да си правим редовни срещи онлайн и сега се чуваме много по-често отколкото преди.
Подобна е ситуацията и в работата ми, много е трудно да развиваш общност когато е ограничен живият контакт. Нашата общност претърпя сериозни последици от изолацията, например на много младежи се налага да бъдат изолирани вкъщи с роднини, които не са подкрепящи и това има силно негативно влияние. Това ни поставя в ситуация, в която постоянно да намираме нови начини за справяне. Това, което ми помага е идеята е, че дори в такъв труден период намираме начини да бъдем заедно, което още повече показва, че ни пука едни за други.
Крепят ме семейството и приятелите ми, както и общността, която ме зарежда дори в най-трудните моменти. Чисто практично ме крепи да се придържам към всекидневните си задължения и да не се фокусирам много върху пандемията. Обличам си новите дрехи и сядам да работя, сякаш e обикновен ден в офиса. Това, разбира се, не винаги е възможно, но ми дава някакво чувство за нормалност.
През 2021 г. с колегите ни от GLAS Foundation и Kabinet: Спешна психотерапевтична помощ създадохме инициативата Кабинет Дъга, с която предоставяме безплатна психологическа подкрепа на хора от ЛГБТИ общността. Кабинет Дъга предизвика огромен интерес, което допълнително ни показа, че има нужда от подобни инициативи и ни мотивира да продължаваме да я развиваме. Друга важна инициатива е онлайн платформата LiveWithoutBullying (www.livewithoutbullying.com), която предоставя безплатна психологическа подкрепа на ученици, които са обект на тормоз в училище, както и съвети за учители и родители за справяне с тормоза. Освен чисто практическите ползи от тях, тези инициативи са важни, защото дават видимост на темата за психичното здраве, която все още до голяма степен е табу в България.
Помиряваме се както с всеки друг човек, с когото общувам – с много комуникация. Аз много лесно се паля и често сме скарани, но с времето комуникацията ни се подобрява. Това общуване изисква доста усилия и постоянство, но е важно човек да слуша вътрешния си глас, защото постоянно сме заливани от тонове информация, в която се губим и забравяме какво наистина искаме, какво ни е скъпо и важно в живота.
Прави ме щастлива да виждам хората около себе си щастливи, да виждам позитивна промяна и прогрес. Разгневява ме несправедливостта, затова и съм се хванала на трудното хоро да се боря срещу нея. Страхувам се от много неща, но се старая това да не ме спира да се изправям директно пред тях.
Да, вече две години се консултирам със специалист и когато погледна назад виждам, че това много ми е помогнало да израсна и да преодолея проблеми, които преди това са поставяли големи бариери в живота ми, без дори да го осъзнавам.
Ако човек усеща, че нещо му тежи, смятам, че всеки момент е подходящ за консултация със специалист. Не е нужно да чакаме ситуацията да стане непоносима, за да потърсим помощ. Както с физическото здраве, така и с психичното, е добре да се действа превантивно. Няма смисъл да се залъгваме - ничий живот не е перфектен, всеки е имал тежки периоди и е преживявал травми, които съзнателно или несъзнателно ни влияят и ни спъват в най-неочаквани моменти.
Няма нищо в живота ни, което да не бъде повлияно от психичното ни здраве. В периоди, в които моето психично здраве не беше добро, ми беше трудно дори да стана сутрин от леглото, камо ли да бъда продуктивна, да имам хобита, да поддържам здравословни отношения с близките си или да мога да върша работата си качествено. Когато човек не се чувства добре в кожата си и в мислите си е много трудно да реализира каквито и да било идеи или начинания. Не е невъзможно, както моят опит показва, но е много по-трудно. Работата със специалист може да ни помогне да осъзнаем и отработим тези преживявания, да излекуваме травмата.
Че има и по-добър живот. Когато сме в дупка дълго време започваме да живеем с представата, че това е животът – една тъмна и студена дупка. И когато успеем да излезем от нея се изумяваме как сме могли да прекараме толкова дълго време в нея и колко по-хубав може да бъде животът. Затова на всеки, който в момента не се чувства добре, бих казала, че животът не е това и не трябва да бъде това, и че винаги има надежда ситуацията да се подобри. Професионалната помощ може да помогне в това, както и изобщо да споделяме с близките ни, когато не се чувствам добре психически.
Определено има стигма около психичното здраве и в България е доста силна. Нямаме навик да говорим за това открито и спокойно, както трябва да бъде. Дори в езика ни са силно вкоренени стигматизиращи изрази като „ти да не си луд“ или „май не си си пил хапчетата“. Когато човек сподели, че не се чувства добре психически много често го заклеймяваме, че е лигльо, мързел или че си измисля. Това, че психичните проблеми не са така лесно видими и измерими като физическите не означава, че не съществуват. Мисля, че кампании като настоящата са важни именно, за да успеем да разбием тази стигма. Надявам се все повече хора да осмеляват да говорят открито за психичното здраве, както и услугите да стават все по-достъпни, за да може всеки да се възползва, когато има нужда.
#ИмаКойДаTeЧуе е кампания за психичното здраве на Български фонд за жените и Kabinet: Спешна психотерапевтична помощ.
Ако имаш нужда от подкрепа, запази си час за безплатна психотерапевтична сесия на 0800 20 202 или на kabinet.bg.
Виж повече за кампанията тук.