Има кой да те чуе: Велислава Попова

*Автор на снимките е Вихрен Георгиев. Поредицата интервюта е първоначално публикувана в страницата на People of Sofia.

Велислава Попова е журналист и главен редактор на Дневник и все още вярва, че в България може да се прави почтена журналистика.

Как се чувствате в момента?

Благодаря за този въпрос, защото много го харесвам. Предпочитам го вместо дежурния “Как сте/си ?” Наблюденията ми са, че “как-си-добре-съм” се е превърнало в най-баналната размяна на реплики или начало на разговор, среща и други ситуации. Хората сякаш го използват механично и ако някой отговори “не съм добре” настъпва смущение как да продължат. Понякога на “как си” - отговарям с цитата “не много как”.
Има едно стихотворение*, което казва, че “как се чувстваш е въпросът на живота… ако можеш да си го задаваш всеки ден и на този когото обичаш… ще осъзнаеш повече и ще можеш по-дълбоко да обичаш”. Не го цитирам точно. Затова ми харесва да задавам този въпрос на по-близки хора, понякога и на по-далечни. И също се старая да отговарям честно, а не очаквано на дежурния въпрос. Използвайте и вие “Как се чувствате?”. С това разпънато обяснение, не се опитвам да избягам от въпроса: Чувствам се изморена.

Какво значи според Вас някой да е психично здрав? Кога е истински добре?

Ние не сме постоянно добре, истински добре. Това са периоди. Важното е добрите периоди да са по-дълги, да успяваме да ги удължим, да търсим как да го направим. Осъзнаването, че не сме добре и опитите да преодолеем нездравите си настроения, желания, действия, състояния са част от психичното здраве според мен. Тук съм неуверена в отговора, нямам време сега да прочета книга, за да придобия увереност и бих аз задала въпроси на Kabinet.bg.

През последните две години личният опит и проучванията показват, че всички сме изправени пред огромни психически предизвикателства - от една друга, скрита „пандемия на психиката“. Как преживявате периода и какво Ви помага?

Когато точно преди Нова година, трима от най-най-близките ми хора се оказаха с COVID-19, осъзнах че всичко, което съм прочела и знам, действията, които съм предприела не ми помагат, а се обърнаха срещу мен. Влязох в една много неприятна фаза на тревожност и паникьосване. Бях изненадана от себе си. Осъзнавах, че е нелепо, но не можех да го преборя. Всички бяха по-спокойни от мен, докато аз се борех с информацията за фазите на заболяването, малкото-все-още-данни за новия вариант на COVID-19, с нежеланието на хората да вземат лекарства срещу списъците-на-различните-болници-от-България, с които бях подготвена. Но както казвам за хората, които се занимават с новини - те ни минават през стомаха и това при мен повишава чувствителността вместо да я притъпява. И всъщност го предпочитам пред циничността, която и тази професия развива. Иначе, за съжаление, мисля, че ефектите върху психичните състояния пост-ковид ще виждаме и отложено във времето.

Какво ви дава надежда в трудни времена? Какво ви крепи?

Утрешният ден. И няколко човека. И се опитвам да оценявам ситуациите по това дали ни дават възможност за избор. Ако имаш възможност за избор - няма истинска драма. Разбира се понякога го забравям.

Разкажете за своя любима идея или начинание, в което психичното състояние е било от значение.

С това, което се занимавам, се изисква непрекъснато да съм в съзнание

Психотерапията се води от разбирането, че притежаваме един вътрешен „друг“ – непознат, опонент и съветник, с когото разговаряме и спорим, враг, когото мразим, приятел, когото обичаме, един личен друг аз, който винаги ни придружава и с когото партнираме. Как се помирявате с Вашия личен друг?

Не знам дали успявам да се помиря.

Какво Ви прави щастлива? Какво Ви натъжава? От какво се страхувате? Какво Ви разгневява?

По(д)ред: - Морето. Слънцето. Някои хора. Целувки. Танци. Едни концерти. Идеи. Места. Любопитството. Прости неща. - Нечестността. Лицемерието. Невъзможността да реша проблем, който се повтаря. Когато не мога да помогна. - Да не се случи нещо лошо на любимите ми хора. - Несправедливостта. Манипулациите.

Кога човек трябва да потърси помощ от професионален психотерапевт? Какво бихте казали на тези, които се колебаят?

Когато е изгубил смисъл. Когато се чувства изгубен. Когато дълго не се чувства добре. Когато не може да промени неща, въпреки че се опитва. След тежка загуба. След раздяла. А понякога и след среща. Когато не разбира от къде идват проблемите (му). Основната част от колебанието или чуденето за мен е свързана с това - как да избереш терапевта, който ще е най-полезен за теб.

Какво бихте казали на някого, който в момента не се чувства добре?

Бих поговорила по-дълго или помълчала с него. Ако познавам човека - сигурно ще имам и други идеи. Умението ни често е по-лесно да виждаме решения за другите отколкото за себе си.

Защо се срамуваме от психичните затруднения – нашите, на близките ни и често не се решаваме да потърсим професионална психотерапевтична помощ? Има ли стигма?

Да, мисля че все още има. Особено извън един балон. Това все още е един от дефицитите на преходното ни общество. Но от друга страна мисля, че е добре че това не се превърна в мода/тренд :)/риалити и осъзнаването на тези нужди и знанието се развива по-бавно, но по-естествено. Надявам се и по-качествено. Като журналист ще поема вина, че не обръщаме достатъчно внимание на темата, за да я направим по-ясна. Но е голямо предизвикателство да бъде направено професионално и достъпно и да не се отиде към някакъв тип “лайфстайл съвети”.
*от Диана Иванова (бел. ред.)

#ИмаКойДаTeЧуе е кампания за психичното здраве на Български фонд за жените и Kabinet: Спешна психотерапевтична помощ.

Ако имаш нужда от подкрепа, запази си час за безплатна психотерапевтична сесия на 0800 20 202 или на kabinet.bg.

Виж повече за кампанията тук.