Меню
Запазете час за консултация
Попълнете, за да се свържем с Вас и да уточним времето и начина на консултацията Ви.

Телефонната линия работи от 10:00 до 16:00 часа всеки делничен ден. Видео консултация може да проведете от 8:00 до 20:00 часа всеки делничен ден.
Име и фамилия *
Пол *
Възраст *
Телефон *
Email *
Код на Вашата организация
Населено място *
Защо се обръщате към нас? Опишете накратко какво Ви тревожи? *
Какво очаквате от нас? *
Предпочитан начин за провеждане на консултациите *
Посочете кой ден е удобен за Вас? *
Видео консултации се провеждат всеки делничен ден от 8:00 до 20:00 часа.
Посочете кой час е удобен за Вас? *
Видео консултации се провеждат всеки делничен ден от 8:00 до 20:00 часа.
Имате ли предишен опит с психотерапия или консултации?
Как разбрахте за Kabinet.bg?
Има ли нещо друго, което е важно да знаем?
Изпращайки заявката за консултация, Вие се съгласявате с Общите условия и Политиката ни за поверителност.
Новини ∙ Kabinet.bg

Психично здраве в женски род: Kabinet.bg разговаря с Ирина Недева

Kabinet.bg – виртуалната клиника за спешна психотерапевтична помощ и емоционална подкрепа, бе създадена през 2020 година в отговор на пандемията и с вярата, че достъпът до психотерапия е основно човешко право. Психичното здраве не е запазена територия на определена група хора, отразява се различно на всеки – макар всички да съ-преживяваме обстоятелствата, преживяванията ни са различни.

Какво е да си жена по време на пандемия? Има ли нов смисъл женствеността? Как изглежда тя зад маската? Какво е женско психично здраве? Готови и универсални отговори няма. Разговаряме по темата с 8 жени с различни истории, професии и опит. Продължаваме с настоящата поредица през целия март.

Радиожурналистка. Въобразява себе си като глас, вълнува я въпросът как да се чуе гласът на безгласните. Работила е в телевизия, автор е на няколко документални филма, но винаги се връща в радиото, защото това е домът на журналистиката за нея. Попада в тази професия без да е учила журналистика, след като завършва философия в СУ и се явява на първия конкурс в живота си. Решава да остане в България вместо да замине да учи в чужбина заради облог. Компенсира с вечно учене - специализира журналистика в Кардиф, Великобритания, Радио Франс Ентернасионал (RFI), Париж. Радва се на срещата с голямата Америка в продължение на година като стипендиант на името на сенатора и вицепрезидент Хюбърт Хъмфри. Председателства Асоциацията на европейските журналисти - България.
Често изпитва законите на физиката в опит да опровергае невъзможността да се присъства едновременно на повече от едно място в пространството. Гледа на дебатите, който сътворява и модерира, като на друг, много важен жанр на публичността, не по-малко мащабен от класическата медия. Вярва в социалната значимост на публичния дебат и качествения разговор.
Вълнуват я границите ...


Какво значи някой да е психично здрав? Кога е истински добре?

Идеално здрав или идеално болен ми се струват доста подвеждащи и неточни квалификации.
Истински добре е, когато един човек е в състояние на относителен контрол върху живота си и когато е наясно със себе си, и се понася – без да се самовеличае, самоподценява или самообвинява за всичко. Когато вижда цветовете и нюансите, а не когато всичко е изцяло „розово“ или „мрачно черно“. Когато е в състояние да се отпуска и може да се шегува със себе си (умерено).

През последната година личният опит и проучванията показват, че всички сме изправени пред огромни психически предизвикателства - от една друга, скрита „пандемия на психиката“. Как преживявате периода и какво Ви помага?

По стар изпитан начин – затрупвам се с работа, така че непрекъснато гоня срокове и нямам време да се замисля, за да се депресирам. Рядко съм в ситуация на скука или пустота. От друга страна, аз съм самоизучаващ се внимателен хипохондрик, така че пандемията от Ковид засили  това уплашено изучаване на тялото ми, на симптоми, изостри вниманието ми, доведе до някои откровени дивотии, които побъркват близките ми, като например калцуни на входната врата и внимание да не би да се внесе вирус. Приех обаче с примирение и известно чувство за самоирония това собствено зачисляване в армията на хипохондриците и паникьорите. Работата ми предполага известно движение и за щастие не останах изцяло заключена в страховете си. Не че те намаляваха, по-скоро успявах с лекота да вихря страховете си в движение. Да речем, да дам половината си заплата за маски... и други подобни дивотии.

Разкажете за своя любима идея или начинание, в което психичното състояние е било от значение.

Зависи кое психично състояние – това на разграничаване между реалност и въображение или това, в което желаното се взема за действително. А зависи всъщност от любимата идея или начинание. Но аз никак не обичам да разказвам за любимите си идеи. А начинанията ми в момента са съсредоточени в работа, която обичам, която хич не ми е противна и е много като обем, без да е монотонна.

В психотерапията се водим от разбирането, че притежаваме един вътрешен „друг“ – непознат, опонент и съветник, с когото разговаряме и спорим, враг, когото мразим, приятел, когото обичаме, един личен друг аз, който винаги ни придружава и с когото партнираме. Как се помирявате с Вашия личен друг?

Подтискам го с множество задачи. Трябва да търчим аз и моят вътрешен друг и нямаме време толкова да спорим помежду си. ... и с любов.

Какво е женствеността? Какво е най-женственото нещо, което сте правили?

Колебая се между това да кажа, че женствеността е навсякъде и е важна категория, от която не мога да избягам – и обратното – че абсолютно не ме е грижа за женствеността. Не знам кое е вярното.

Как се свързват феминизмът и женствеността? 

Спокойно се свързват. Не си противоречат според мен. Съвсем естествена е връзката. Не е напрегната. 

Има ли изцяло „женски“ теми? 

Не знам. Не съм сигурна. Може би майчинството, раждането, присъствието на друго същество в собственото ти тяло, изграждането на неговата самостойност... отделянето от мен. Има теми, които се приписват на жените по традиция, като произхождащи от биологичните особености на пола. Но всъщност жизнените ни теми не са свързани единствено и само с биология.  

В ролята ви на жена какво Ви прави щастлива? Какво Ви натъжава? От какво се страхувате? Какво Ви разгневява?

Щастлива се чувствам, когато пътувам и плувам, когато се движа – физически или мислено в пространството, когато е топло, когато грее слънце, когато съм с обичаните от мен хора и други същества. Когато успея в надбягването с времето.

Натъжава ме безсилието, невъзможността да помогна, изпуснатите възможности, смъртта.

Страхувам се от това да казвам от какво се страхувам.

Разгневява ме глупостта – в това число когато не съм мислила или видяла достатъчно добре картината, тоест и собствената ми глупост, и чуждата. Разгневява ме наглостта и употребата на сила. Разгневява ме и едновременно ме натъжава демонстрацията на доминация и сила, независимо дали става дума за физическа или друга власт.

Имате ли опит с психотерапия? Какви са ползите от нея?

Мисля, че е полезна и желателна, но аз самата не съм правила психотерапия.

Кога човек трябва да потърси помощ от професионален психотерапевт? Какво бихте казали на тези, които се колебаят?

Когато един човек не вижда път, когато е тотално отчаян до степен на отсъствие на чувства, при първи знаци за депресия, когато е в тежки изпитания – раздяла, загуба на близък. Когато осъзнава, че не може да справи. Когато се колебае дали да прибегне до лекарства, задължително е добре да опита с психотерапия, за да не подарява психичния си живот изцяло на фармацевтични продукти. Допускам обаче и че има състояния, които изискват и лекарствена интервенция. Но това в никакъв случай не трябва да бъде единственият път. По-доброто познаване на самите нас и психотерапията са важно нещо.

Защо се срамуваме от психичните затруднения – нашите, на близките ни и често не се решаваме да потърсим професионална психотерапевтична помощ? Има ли стигма?

Има стигма. Срамът идва и от непознаване на психичните затруднения, и от използване на опасни клишета и традиционни стереотипи, налагани от патриархалните и религиозните системи, в които живеем. Надявам се, че с помощта на изкуството и ролеви модели, които хората следват по логиката на самоидентификацията, става и ще става по-лесно да се търси професионална психотерапевтична помощ. Но като цяло наследството от тоталитарните времена подтиска разговора за самите нас и за психичната болест. 

Какво бихте казали на / попитали екипа на Kabinet.bg?

Важно е да се преборите психотерапевтичната помощ да бъде призната в дейностите, на които имат право пациентите.


Настоящата публикация се случва с подкрепата на Български фонд за жените, но тя не отразява становището на финансиращата организация и БФЖ не носи отговорност за съдържанието ѝ.