Новини ∙ Kabinet.bg

Психично здраве в женски род: Kabinet.bg разговаря с Ангелина Рангелова

Kabinet.bg – виртуалната клиника за спешна психотерапевтична помощ и емоционална подкрепа, бе създадена през 2020 година в отговор на пандемията и с вярата, че достъпът до психотерапия е основно човешко право. Психичното здраве не е запазена територия на определена група хора, отразява различно на всеки – макар всички да съ-преживяваме обстоятелствата, преживяванията ни са различни.

Какво е да си жена по време на пандемия? Има ли нов смисъл женствеността? Как изглежда тя зад маската? Какво е женско психично здраве? Готови и универсални отговори няма. Разговаряме по темата с 8 жени с различни истории, професии и опит. Продължаваме с настоящата поредица през целия март.

Ангелина Рангелова е някой, с когото сте могли да пиете вино в градината на Червената къща. Сега това е невъзможно. Пропуснали сте. Тя е и някой, с когото може заедно да се радвате и ядосвате на децата, докато изработват личния си буквар или пък да се страхувате, докато пресичат тичешком булевард „Христо Ботев“, макар и на пешеходната пътека, устремени към Павилион 19. В следобедите може да сте я виждали на площад „Славейков“, преминаваща между двете сгради на Френския културен институт, където е класната стая за най-малките ѝ ученици. Или с доброволческа фланелка на някой от добрите фестивали за изкуство и култура, на път и рядко в статично положение. Независимо дали говори на български или френски, винаги ще се разберете и у вас ще остане усещането за нещо специално. На стоп от София за Марсилия за участие в хуманитарен форум или пред белия лист, тя остава човек на трудните каузи, на когото може да се доверите. Вашият човек. Детски учител, културен работник и родител на година и половина голямата Луна.

Какво значи някой да е психично здрав? Кога е истински добре?

Когато лесно се събужда, става с лекота и се заема с желание с ежедневните си дейности. Когато вижда смисъл в това, което върши, а резултатите го радват. Не се спъва на всяка стъпка в срам, вина и съмнения. Когато мислите му не се въртят на кълбо в главата и думите не са заседнали на топка в гърлото, а знаят как да излязат навън, как да се изразят. Това значи психичното здраве за мен. Истински добре е, когато, след като успее да се изрази човек, да има и кой да го види, да го чуе. А най-най-добре е, след като го чуе някой, да му отвърне.

През последната година личният опит и проучванията показват, че всички сме изправени пред огромни психически предизвикателства - от една друга, скрита „пандемия на психиката“. Как преживявате периода и какво Ви помага?

Мен лично пандемията ме завари в майчинство с малко бебе. Аз вече си стоях вкъщи, не си общувах почти с никого, пазех се от микроби и най-вече имах много тревоги. Когато затвориха света, поне намаля чувството ми, че пропускам толкова много неща, които се случват навън. Като че ли усетих и успокоението на вибрациите, които обичайно идват от самолети, автомобили и забързани работници. Възможно е и да си въобразявам, защото обикновено нямаме сетива за тези неща, но наистина имах физическо преживяване, което ми позволи просто да си гушкам бебето, да го кърмя и дълго да съзерцавам през прозореца. Беше много хубаво, ако беше за малко. Но в последствие времето мина, аз имах работни планове, проектите ми чакаха да се случат и съответно да започнат да ми носят доходи. И, бам, не може! Въпреки че напълно осъзнавам, че дори и с много по-малко средства ще оцелея и нищо няма да липсва на детето ми и на мен, все пак невъзможността да работя толкова много ме напряга, че изпаднах в голям водовъртеж от огромен гняв, тревоги, и потиснатост. За мен работата винаги е била порив за развитие, родителството отвори много нови врати пред мен, преживявам неочаквано голяма фертилност на идеи и на практични решения за всяка идея. Този порив в момента е счупен и там ме боли най-много. Тази болка ми носи високо кръвно налягане, замъглено зрение и липса на чувствителност в пръстите и дланите, постоянно изпускам неща и те се чупят.

Разкажете за своя любима идея или начинание, в което психичното състояние е било от значение.

Децата.
Най-напред бяха моите ученици. В класната стая с най-малки деца не можеш да си позволиш това, което на английски се нарича daydreaming – тяхната безопасност изисква да си изцяло тук и сега и да реагираш спонтанно, на момента. Също така не можеш да си позволиш да стоиш в старите си инфантилни състояния – когато си отговорен за малки деца, физически и възпитателно, просто трябва да си възрастен. Колебания или увереност, емоционални избухвания или спокойствие, безразличие или съчувствие – всички тези и много други емоционални състояния са от значение.
После дойде ред на моето дете. Освен за емоционалното си състояние, трябваше да се погрижа най-вече за състоянието на тялото си, за да посрещна бременността и всичко след нея. Грижата за тялото винаги е била най-голямото ми психично затруднение.

В психотерапията се водим от разбирането, че притежаваме един вътрешен „друг“ – непознат, опонент и съветник, с когото разговаряме и спорим, враг, когото мразим, приятел, когото обичаме, един личен друг аз, който винаги ни придружава и с когото партнираме. Как се помирявате с Вашия личен друг?

Ох, никога не спира, няма умора. Аргументи, доказателства, защитни речи – ежедневно бушуват в мислите ми. Постоянна словесна битка. Има си и физически образ, който най-вероятно съвсем не подозира колко много неща имам да му казвам. В същото време във външната реалност никой не ме напада, никой не ме оспорва, никой не ме обвинява. Изтощаващо е. Напоследък, за да се справя с него, се научих на някои практики като дишане и медитация.
Интересно и важно за мен е, че в последния ми много тежък период партньор, както казвате, ми беше една въображаема домашна помощница. Беше през пролетта на миналата година и аз откровено не се справях с физическото си ежедневие, функционирах на ръба на силите си, страхувах се дори, че ще навредя по невнимание на бебето си. Реална помощница не можах да си намеря, защото беше най-строгата карантина, а и не можех да ѝ заплащам с тази нова ситуация. Но все пак в мислите ми не спираше да се върти моментът, в който тя ще се появи на вратата и аз ще ѝ кажа точно от какво имам нужда. Усещах я около мен във всичките си движения и ѝ обяснявах как точно да ми помогне, поставях ѝ задачи, пишех ѝ планове. Изключително лечебно е да можеш да формулираш точно от какво имаш нужда. В крайна сметка, след като ѝ обяснявах как да ми помага, не беше толкова трудно и аз да свърша нейната работа. В един момент започна да ми помага и с бебето, грижите за което бяха много привилегировани до този момент. Спомням си много добре тази топла вълна на доверие, която изпитах, макар и въображаемо – беше още една лечебна стъпка. До такава степен ми помогна тази домашна помощница, че един ден съумяхме да си направим чай и да седнем да го изпием на спокойствие и тогава се разбъбрихме. Оказа се неочаквано елегантна и ерудирана жена. За мозъка ми беше също така уморително постоянно да я създава и поддържа наоколо, но тя поне ми помогна, за разлика от онзи първия, опонента. Вярвам, че това умение да си създам точно такъв подкрепящ образ вътре в мен, го развих в следствие на терапията.

Какво е женствеността? Какво е най-женственото нещо, което сте правили?

И идея си нямам. Със сигурност това, че използвах тялото си, за да създам нов живот, е най-специалното нещо, което ми се е случвало. Но то беше просто последната, техническата част на една много по-дълга и развита психична бременност. Такъв дълбок повик за родителство изпитват също и много хора, които биологично имат пенис, при тях осъществяването технически се случва по друг начин, но същността е еднаква.

Как се свързват феминизмът и женствеността?

Феминизмът в днешно време е най-разработеният инструмент за борба със стереотипите, предразсъдъците и безправието. От него можем да черпим много добри практики, свързани не само с жените, а с всеки един човек, защото за всеки по всяко време за какво ли не се намира поне един предубеден поглед, най-често осъдителен.

Има ли изцяло „женски“ теми?

Не. В биологията има термини „женски“ и „мъжки“ полови органи. Оттам нататък тези думи не носят никакъв смисъл за мен.

В ролята ви на жена какво Ви прави щастлива? Какво Ви натъжава? От какво се страхувате? Какво Ви разгневява?

Ролята ми на жена.

Имате ли опит с психотерапия? Какви са ползите от нея?

Да. Нямаше да разказвам тези истории, ако не беше психотерапията.

Кога човек трябва да потърси помощ от професионален психотерапевт? Какво бихте казали на тези, които се колебаят?

Светът коренно се променя в зависимост от това дали си сам или имаш спътник. А когато този спътник е специално подготвен и знае как да ти помага в препятствията, то няма начин да не стигнеш до извора с жива вода. Също като феите във вълшебните приказки.
По житейския път на всеки един човек има малки и големи препятствия, както и малки и големи съкровища. Професионалният психотерапевт ни подарява вълшебни средства, с които да се справяме в трудните ситуации. По всяко време има смисъл да го потърсим. Колкото по-големи са колебанията ви, толкова по-належаща е нуждата ви точно в този момент, не се оставяйте на дракона, той и без това не е толкова голям и страшен.

Защо се срамуваме от психичните затруднения – нашите, на близките ни и често не се решаваме да потърсим професионална психотерапевтична помощ? Има ли стигма?

Като че ли срамът и вината са основните средства, с които е възпитано нашето поколение и предишните няколко. Свидетел съм на някои млади хора сега, които свободно говорят за чувствата си, по естествен начин изговарят „това ме плаши“ или „бесен съм“, или „изпитвам към този човек истинска омраза, защото…“, или „боря се с чувството на малоценност“. Възхищавам им се. Ние не сме научени така. За най-малките деца пък емоциите са тема, заложена в образователните планове, те се учат да знаят кога са тъжни, весели, уморени или скучаещи. Това е гениален метод за превенция от психични затруднения – от малък да разбираш какво ти се случва и да можеш да го назоваваш. Ние сме израснали, лишени от този инструмент „разбиране на собствените чувства“. Не зная защо е така, как се е стигнало до тук.
Но никога не е късно, винаги можем да потърсим помощ, за да се научим. Можем да помогнем и на близките си, като ги подкрепим да потърсят професионална помощ.

Какво бихте казали на / попитали екипа на Kabinet.bg?

Сърдечни благодарности!

Снимка: Бабак Салари©


Настоящата публикация се случва с подкрепата на Български фонд за жените, но тя не отразява становището на финансиращата организация и БФЖ не носи отговорност за съдържанието ѝ.