Новини ∙ Kabinet.bg

Психично здраве в женски род: Kabinet.bg разговаря с Надежда Дерменджиева

Kabinet.bg – виртуалната клиника за спешна психотерапевтична помощ и емоционална подкрепа, бе създадена през 2020 година в отговор на пандемията и с вярата, че достъпът до психотерапия е основно човешко право. Психичното здраве не е запазена територия на определена група хора, отразява се различно на всеки – макар всички да съ-преживяваме обстоятелствата, преживяванията ни са различни.

Какво е да си жена по време на пандемия? Има ли нов смисъл женствеността? Как изглежда тя зад маската? Какво е женско психично здраве? Готови и универсални отговори няма. Разговаряме по темата с 8 жени с различни истории, професии и опит. Продължаваме с настоящата поредица през целия март.

Надежда е мечтателка, писателка, неуморна активистка. Никога не се отказва от идеите си, оптимизма и тъжните филми. Изпълнителен директор на Български фонд за жените, който през последните 6 години се превърна в сърцето на феминистката общност в България. Живее като заглавието на първата си книга – „Без упойка“ – и по време на Шествието за правата на жените, и когато преминава 514 км пеша по Камино де Сантяго, за да отпразнува 30-ия си рожден ден. Мечтае да превърне изоставения Нотариат в центъра на София в Музей на жените. 

Какво значи според Вас някой да е психично здрав? Кога е истински добре?

Честно казано, не знам. Предполагам, че да си психично здрав е близо до това да си щастлив. Но и двете са субективни усещания и променливи величини, така че е трудно да се отговори на този въпрос. А може и да си психично здрав, когато си отговаряш често и честно на въпроса „защо?“. Не знам и кога е истински добре, но знам, че независимо дали е добре или зле, винаги е истинско. 

През последната година личният опит и проучванията показват, че всички сме изправени пред огромни психически предизвикателства - от една друга, скрита „пандемия на психиката“. Как преживявате периода и какво Ви помага?

Имах един много тежък месец от цялата пандемия, но преживяването е твърде лично. Ако мога да извлека нещо позитивно, бих казала, че загубата на контрол е изключително освобождаващо преживяване. 

Разкажете за своя любима идея или начинание, в което психичното състояние е било от значение.

За всяко начинание психичното състояние е фактор, защото ние така или иначе винаги се намираме в някакво психично състояние.
И не непременно е важно да е добро, за да е успешно начинанието ни. Има прекрасни инициативи, родени от травма, например. Особено в гражданския сектор. Има и инициативи, които са обречени на провал изначално, но е било важно да се случат като оздравителен процес. Едно от любимите ми начинания е книгата ми „Без упойка“ – психичното ми състояние тогава беше лошо, но беше от ключово значение за творческия процес.

В психотерапията се водим от разбирането, че притежаваме един вътрешен „друг“ – непознат, опонент и съветник, с когото разговаряме и спорим, враг, когото мразим, приятел, когото обичаме, един личен друг аз, който винаги ни придружава и с когото партнираме. Как се помирявате с Вашия личен друг?

Не се помиряваме. И за мен това е ок. Но, както споменах и по-горе, за мен вътрешните конфликти, демоните, травмите, меланхолията, изобщо тъмната ни страна, са важни за креативността ни, за творческия процес, за първичността ни, за спонтанността и непредвидимостта ни в ежедневието, водещи до необясними, но понякога правилни решения.  

Какво е женственост за Вас? Какво е най-женственото нещо, което сте правили?

Женствеността, като цяло, е конструкт. Знаете, в различни култури, различни неща се считат за женствени. Бих казала, че има много женствености и то двойно толкова женствености, колкото хора има на света – защото веднъж всеки от нас носи/има/чувства някаква женственост и веднъж всеки от нас вижда някого другиго (или нещо) като женствен. В този смисъл, не бих я степенувала, няма нещо по- или най-женствено, което да съм правила. 

Има ли изцяло „женски“ теми за Вас? 

Не.

Какво Ви прави щастлива? Какво Ви натъжава? От какво се страхувате? Какво Ви разгневява?

Щастлива ме правят изключително и само нематериални неща. Успехите в каузата ми, по-скоро, ме карат да се чувствам доволна. Натъжават ме животни в беда – изоставени, бити, предадени от човека. Натъжавам се и когато се разочаровам от някого. Други неща, като несправедливост, дребнавост, неграмотност, липса на визия и въображение, безотговорност, май ме ядосват и разяряват, но не ме натъжават чак толкова. Тъгата, сякаш, е по-скоро някаква вътрешна емоция, която си носим в себе си, и някакви екстремни събития я отключват. Не знам. Но тъй като стана дума за пандемията, последното, което адски ме натъжи, беше гледката на запечатаната Борисова градина – сълзите ми тогава потекоха абсолютно неконтролируемо. Свободата, Санчо… 

Имате ли опит с психотерапия? Какви са ползите от нея?

Не, нямам опит с психотерапия. 

Кога човек трябва да потърси помощ от професионален психотерапевт? Какво бихте казали на тези, които се колебаят?

Предполагам, че когато стане непоносимо да остава насаме със себе си, когато мракът стане твърде гъст, когато някъде в нас има дупка и празнината не може да бъде запълнена с нищо, когато думите почнат да не ни стигат, когато загубим съня си. И така нататък. 

Защо се срамуваме от психичните затруднения – нашите, на близките ни и често не се решаваме да потърсим професионална психотерапевтична помощ? Има ли стигма?

Да, мисля, че у нас има стигма, но сякаш я преодоляваме все повече с всеки изминал ден. Намирам прилика между темата за психичните затруднения и домашното насилие – и двете все още се смятат за личен проблем, без да виждаме огромния им отпечатък върху обществото ни, и двете са неща, за които трудно говорим открито, и при двете вината се търси у „пострадалия/страдащия“.
Имам и друга хипотеза защо не се решаваме да потърсим професионална психотерапевтична помощ – личната ни история, преживяването ни за себе си. Страшно е да бръкнеш в себе си и не всеки е готов да го направи. Аз също. 

Какво бихте казали / попитали екипа на Kabinet.bg?

Бих попитала какво значи според Вас някой да е психично здрав? Кога е истински добре?


Настоящата публикация се случва с подкрепата на Български фонд за жените, но тя не отразява становището на финансиращата организация и БФЖ не носи отговорност за съдържанието ѝ.