Марион Дърова е режисьор и хореограф на свободна практика и преподавател по „Съвременни танцови техники и „Сценично движение“ в Театрален колеж „Любен Гройс“.
Как се чувствате в момента?
Това е винаги формален въпрос, който не очаква своя директен и искрен отговор. Ще отговоря с “добре”, оставяйки запълнено празното място за отговора и висящо самото питане.Какво значи според Вас някой да е психично здрав? Кога е истински добре?
Да си психично здрав означава много неща, но ще откроя това да можеш с удовлетворение да интегрираш всички свои частни и социални роли и в същото време да съзнаваш, че те са твои функции и не те изчерпват. Не знам кога някой е истински добре - думата “истински” ми създава напрежение, тя е станала някак неистинска. Ако кажем за някого, че е “истински’ добре, вероятно ще се окаже, че хич не е добре. Здравословно и нормално е да не сме съвсем добре.През последните две години личният опит и проучванията показват, че всички сме изправени пред огромни психически предизвикателства - от една друга, скрита „пандемия на психиката“. Как преживявате периода и какво Ви помага?
Струва ми се, че пандемията само ускори процеси, които си съществуват и създаде условия да изплуват по-ясно някои наши делюзии. Тук в България сме пощадени откъм големи промени в начина си на живот в сравнение с други държави. За мен лично началото на пандемията беше възможност за почивка, която нямаше да мога да направя сама, при един вечно бързащ и изискващ свят. Помага ми погледът в перспектива, всичко отминава и даже се забравя (за съжаление).Какво ви дава надежда в трудни времена? Какво ви крепи?
Трудността на нашето време не идва от пандемията, а от навсякъде и непрекъснато течащата информация, дъвченето, предъвкването и тревожността и меланхолията, които идват с тях. Крепи ме, че обичам своите близки, обичам работата си и се уча да обичам и себе си.Разкажете за своя любима идея или начинание, в което психичното състояние е било от значение.
Във всяко начинание психичното състояние е от решаващо значение. Поради тази причина ми се е случвало да губя хора или да не реализирам идеите си и обратното. Важно е да можеш да си честен със себе си. Когато това се е случвало съм действала с мотивацията да търся одобрение, което винаги дава лош резултат и не повлиява качествено на самооценката, а тя трябва да е позитивна (в смисъл на реална, стабилна и спокойна, а не висока), за да можеш да отдаваш нужната грижа и внимание на важните за теб неща. В противен случай си като куче, което гони опашката си.Психотерапията се води от разбирането, че притежаваме един вътрешен „друг“ – непознат, опонент и съветник, с когото разговаряме и спорим, враг, когото мразим, приятел, когото обичаме, един личен друг аз, който винаги ни придружава и с когото партнираме. Как се помирявате с Вашия личен друг?
Разговарям с него.Какво Ви прави щастлива? Какво Ви натъжава? От какво се страхувате? Какво Ви разгневява?
Нищо не ме прави щастлива - това е ужасно експлоатирана дума, която има рекламно захаросващ ефект и създава неизпълнима цел на съществуването, което може да те отведе и до много разрушителни мисли. Що се отнася до това, което ме натъжава, мога да говоря с часове. Лайбниц казва, че живеем в “най-добрият от всички възможни светове”, тоест не най-добрият изобщо, а най-добрият от възможните. Това изказване в голяма степен щрихира и моя светоглед. Най-силно ме натъжава обаче, агресията към животните и видизмът - нашата цивилизация е сложила ясни граници спрямо живите същества, които са предназначени за заколване и одиране и тези, които са за гушкане. Хората, които поставят най-логичните въпроси за човечеството, винаги са определяни като “луди”. В страховете си мисля, че всички сме еднакви - от неизвестност, смърт, самота, старост, забрава… Най-силно ме разгневява тъпотата и безпричинната агресия (или по-скоро случайно насочената).Имате ли опит с психотерапия? Какви са ползите от нея?
Имам кратък опит в период, в който имах необходимост да чуя това, което собствено мисля и далеч не е лека задача. Това е една от многото ползи от психотерапията. Много хора мислят за нея като за занимание, което ще ти даде определени отговори или за психотерапевта, като човекът, който знае всичко (в това число и за теб). Е, това е твърде амбициозно, гледано по този алгоритмичен начин.Кога човек трябва да потърси помощ от професионален психотерапевт? Какво бихте казали на тези, които се колебаят?
Ако някой изобщо се колебае, то това е достатъчен знак, че може би не е лоша идея да посети психотерапевт. Колебанията са сигнал за вече появила се нужда, която е формирала мисъл. Понеже често се използва думата “помощ” свързана с психотерапия, хората смятат, че посещението при специалист е вече абсолютна капитулация на собствените възможности за справяне с някакво неразположение. Е, това наистина е така, но това е и съвсем обичайно следствие от съществуването на всеки мислещ и чувстващ индивид, сред други мислещи и чувстващи индивиди. Вярно е, че от емоционален дискомфорт не се умира, но пък и не се живее добре.Какво бихте казали на някого, който в момента не се чувства добре?
Нищо не бих му казала. Ако ми е близък, ще направя така, че да прекараме време заедно.Защо се срамуваме от психичните затруднения – нашите, на близките ни и често не се решаваме да потърсим професионална психотерапевтична помощ? Има ли стигма?
На български има израз - нещо да “не ти е наред”. Нормално е да има страх нещо да не ти е наред: ние растем и живеем в общество, което изисква да си добро дете, добър ученик, добра съпруга, добра майка или баща, успешен в професията си и т.н. глупости, тоест празни понятия, раждащи вътрешно напрежение и усещане, че не си достатъчно нещо си… Срамуваме се от всичко, което обществото би погледнало изпод вежди, с неодобрение или дори би се погнусило. Това, което не е перфектно се изхвърля извън борда. Просто така функционира социалната машина и ние трябва всеки ден да се опитваме, като Барон Мюнхаузен, да се самоизваждаме от водата, хващайки собствената си глава със собствената си ръка.#ИмаКойДаTeЧуе е кампания за психичното здраве на Български фонд за жените и Kabinet: Спешна психотерапевтична помощ.
Ако имаш нужда от подкрепа, запази си час за безплатна психотерапевтична сесия на 0800 20 202 или на kabinet.bg.
Виж повече за кампанията тук.
