Меню
Новини ∙ Kabinet.bg

Има кой да те чуе: Красимира Хаджииванова

*Автор на снимките е Вихрен Георгиев. Поредицата интервюта е първоначално публикувана в страницата на People of Sofia.

Красимира Хаджииванова е блогър, съосновател на дигиталната родителска платформа МАЙКО МИЛА и социалната кауза Оле Мале. Професионалният ѝ път е свързан с различни онлайн медии вече над 15 години. Има едно дете и нито една котка (а ѝ се иска).


Как се чувствате в момента?

Конкретно в момента, в който пиша тези думи, се чувствам уморена. Не се наспивам качествено и това ме тормози. Имам дългогодишен проблем с наспиването и целия ми ден зависи от това колко минути дълбок сън съм имала на нощ. Тази нощ беше много малко. Иначе се чувствам добре, като във вица за двамата приятели, които се срещнали след дълги години и единият питал другия – Как си? Той отговорил: Добре съм, имам страхотна жена, две къщи, две коли, децата са в престижни училища. А ти как си? Първият казал: Ами, тръгнал съм да плащам интернета. Другият го пита: А иначе? И нашият вика – Ами, иначе ще го спрат. Та и аз като него.


Какво значи според Вас някой да е психично здрав? Кога е истински добре?

Като се е наспал! Шегувам се, но не много. Мисля че добрият, качествен, достатъчен сън е в основата на това да се чувстваме добре. Много хора живеят в състояние на дългогодишно лишаване от хубав сън и това се отразява на качеството им на живот. Отвъд това да си психично здрав според мен означава да живееш в мир със себе си и околния свят и да реагираш на стимули и дразнители по начин, който не се отразява пагубно на здравето и рутината ти. За съжаление, това звучи малко утопично, защото повечето хора в днешно време живеем изключително стресиращ живот. Мозъкът ни е денонощно обстрелван с информация, чувстваме се длъжни да сме на линия 24/7 – на телефон, в месиджър и всякакви платформи за комуникация. Да сме привидно щастливи и всичко да ни е топ, както привидно е при другите хора. Аз сериозно си мисля колко щастлива бих била, ако можех да се изключа от този ритъм за година-две. Най-здрава психически например се чувствам на море или планина, с изключен телефон.

През последните две години личният опит и проучванията показват, че всички сме изправени пред огромни психически предизвикателства - от една друга, скрита „пандемия на психиката“. Как преживявате периода и какво Ви помага?

Вече почти не помня предишния си живот, преди пандемията. Имам смътни спомени, че много тичах насам-натам, тренирах по три пъти седмично и бях кълбо от нерви. На мен тези две години ми се отразиха благотворно и съм благодарна, че ми бяха спестени тревогите и лошите събития, белязали съдбите на много други хора. Близките ми са здрави, аз съм здрава, малко забавих крачката и всъщност не се чувствам зле. Развих интереси към нови теми, чета си разни неща и мисля че преживявам този период нормално. Като изключим спането!

Какво ви дава надежда в трудни времена? Какво ви крепи?

Казвам си, че и това ще свърши някой ден. Аз съм от хората, които не споделят много и не търсят помощ, и си минавам сама през тези моменти. Работя върху това и опитвам да го променя, но то си е част от мен. Общо взето, мисълта, че всичко е временно, включително и ние на този свят, е много ободряваща.

Разкажете за своя любима идея или начинание, в което психичното състояние е било от значение.

Отглеждането на дете е процес, в който психичното състояние на майката е от фундаментално значение. Често говорим за това в Майко Мила и даваме пример с инструкциите в самолетите, според които, ако има извънредна ситуация на борда, родителят трябва да сложи първо на себе си маската с кислород, и след това на детето си. Същото е и в живота. Ако си зле, погрижи се за себе си, защото детето зависи от теб и има нужда от психически и физически здрава и стабилна майка. Това не е срамно и не се случва само на теб. Темата за женската солидарност и така наречените „войни между майките“ е много важна за мен и работата ми. Смятам, че в България сме далече от тази толерантност. Ако погледнете във Фейсбук, ще видите, че е пълно с жени, които укоряват други жени, обясняват им кое как е правилно да се направи, как трябва да се мисли и действа. Сякаш е много трудно просто да приемем чуждия опит и живот и да подминем, ако не сме съгласни с него, вместо да размахваме пръсти.

Психотерапията се води от разбирането, че притежаваме един вътрешен „друг“ – непознат, опонент и съветник, с когото разговаряме и спорим, враг, когото мразим, приятел, когото обичаме, един личен друг аз, който винаги ни придружава и с когото партнираме. Как се помирявате с Вашия личен друг?

Аз съм в непрестанни вътрешни разговори, спорове и размисли с други хора. Много е трудно да им угодиш на всичките! Някои от тях дори имат собствен тембър и начин на изразяване. Не знам дали това е признак на психично здраве (звучи по-скоро като да не е), но няма какво да направя. Приела съм останалите хора, живеещи в мен – понякога има полза и от тях. Може би те са това, което наричаме интуиция.

Какво Ви прави щастлива? Какво Ви натъжава? От какво се страхувате? Какво Ви разгневява?

Казах ли за съня? Дългият дълбок сън ме прави щастлива. Слънцето, топлината. Не обичам студ и мрак, с радост бих живяла някъде, където е почти целогодишно слънчево и топло. Това ме прави щастлива – когато съм наспана, не съм в лоши отношения с никой близък, всички около мен са здрави и съм си свършила работата. Натъжават ме разни филми и спомени. Страхувам се от високо, от тъмно и да не се случи нещо лошо на семейството и близките ми. Разгневяват ме насилието – над жени, деца, животни. Културата на шофиране също. Комплексарщината много ме дразни.

Имате ли опит с психотерапия? Какви са ползите от нея?

Имам. 1-2 години след раждането реших да потърся терапевт в момент, в който се чувствах зле. Бях неуверена и объркана, имах разни тревоги. Ходих може би 2 години и смятам, че това беше една страхотна инвестиция в здравето ми. Ползата от психотерапията е огромна, стига да си попаднал при правилния човек и ти самият да си готов за тази среща. Най-общо казано терапията осветлява едни бели петна, които всеки човек носи със себе си. В тях има спомени, мисли, събития, които потискаме – умишлено или не. Когато ги извадим наяве, когато сме наясно с нещата, които ни карат да се държим по един или друг начин, да правим едни и същи грешки, да повтаряме модели на поведение от родителите ни, имаме възможност да променим разни неща в живота си. А може и да не ги променим, но поне знаем защо това или онова се случва по този начин с нашето активно участие. И това не е малко. Много хора отказват да говорят честно със себе си и за себе си, и твърдят, че не са такива, каквито са. Всеки иска да е нещо друго, и някой друг да е виновен за грешките му, но истината е, че ние сме си виновни. И като го знаем, може да живеем по-леко.

Кога човек трябва да потърси помощ от професионален психотерапевт? Какво бихте казали на тези, които се колебаят?

Винаги, когато усеща натиснат от живота толкова много, че не може да се справя дори с елементарни предизвикателства. Когато дълго време е апатичен, нищо не го радва и сутрин не иска да става от леглото. Бих казала, че ако повече хора посетят поне няколко пъти терапевт, това ще се отрази благотворно на цялото общество. Ако се колебаете в момента дали да потърсите помощ от психотерапевт, бих ви насърчила да опитате на всяка цена. Ако не знаете към кого да се обърнете, потърсете препоръка – например в тази страница. Винаги е по-добре да пробваш, отколкото да стоиш сам със съмненията и нещастието си. Терапията не е като хирургията, тя не реже с нож, не те кара моментално да се почувстваш по-добре. Бих казала, че става по-добре с времето. Дайте си време, мислете за себе си и най-вече за това, че инвестирате в здравето си.

Какво бихте казали на някого, който в момента не се чувства добре?

Същото. Да потърси помощ. Никой не може да се набере сам на ушите си и да се извади от състоянието, в което се намира. Ние не сме тигри или орли, не живеем в гора или на чукарите. Хората сме социални животни, имаме нужда да споделяме и да говорим. Потърсете помощ. Не е хубаво да не се чувствате добре дълго време, това може да нанесе дълготрайни увреди и да прекарате години в нещастие.

Защо се срамуваме от психичните затруднения – нашите, на близките ни и често не се решаваме да потърсим професионална психотерапевтична помощ? Има ли стигма?

Защото дълги години психичното състояние на човека не беше важно. Важно беше да се ходи на работа и да се изработва нормата. Да не се разказват вицове и да се внимава какво се говори. Цели поколения са живели в това психически натоварващо време, в което непрестанно е трябвало да си нащрек. Какво психическо здраве? Хората тук още се притесняват какво ще кажат другите хора. Имаше един виц – и какво стана, какво казаха хората? Мисля че отношението към психичното здраве е индикативно въобще за състоянието на обществото и на какво ниво сме. На махленско ли или на гражданско ниво. На махленско ниво се занимаваме с това кой как изглежда и крием социално неприемливите сред нас. На гражданско ниво за нас е важно повече хора да са психично здрави, защото това е важно за всички нас като общество. Въпросът тогава не е повод за подигравки или някакъв смут, а е нещо нормално. Има хора с физически недъзи, има хора с психически такива. Толкова хора в България всекидневно взимат наркотици или са зависими от алкохол, и това е единственият начин да преминат през задълженията си от сутринта до вечерта. Приятели, познати – всеки има такива хора около себе си. Това не е стигма и едва ли не се приема за нещо нормално, но терапията е срамна и на нея се гледа с пренебрежение. Трябва да опитаме да променим това.

#ИмаКойДаTeЧуе е кампания за психичното здраве на Български фонд за жените и Kabinet: Спешна психотерапевтична помощ.
Ако имаш нужда от подкрепа, запази си час за безплатна психотерапевтична сесия на 0800 20 202 или на kabinet.bg.
Виж повече за кампанията тук.