Мила Бобадова е ветеринарен лекар, която е по-известна като Kozata Ani в социалните мрежи.
Как се чувствате в момента?
От години, когато ме попитат “Как си?”, отговарям с фалшиво приповдигнат тон „Супеееер! Фе-но-ме-нал-нооо!“. Хем е ясно, че съм иронична и че съм затънала в какво ли не, хем не искам да се оплаквам и да мрънкам. Тази година за първи път ми се случи да блокирам с репликата: „Ъъъъ... Не знам как се чувствам...“. Наистина не знам. Трета година Ковид осезаемо повлия. Хората са изтрещели тотално. Всички са ужасно изнервени, всички са на ръба, всички са с изумителни претенции и са тотално неспособни и нежелаещи да чуят човека отсреща. Аз ги разбирам, не мислете, че не ги. Ще имаш ли работа утре, няма ли. Ще имаш ли дом утре, няма ли… Ще си жив ли утре, няма ли... Това не са леки страхове, съгласете се. И въпреки това цялата тази истерия ужасно ме натоварва и се моля здравият разум да се върне. Спешно!Какво значи според Вас някой да е психично здрав? Кога е истински добре?
Ахахахаха, разкошен въпрос. Кой е добре? Кое е добре, а кое – не? Кой е правилният модел? Във времена на съмнения живеем. Епохата, в която всичко се подлага на съмнение. История, изкуства, религия, авторитети, наука – всичко се разбива на пух и прах с порой фалшиви новини. Хората не сме емоционално готови за този поток информация и сблъсъка. Ние не сме и еволюционно готови за това. Всеки се самоприема за върховна инстанция и се държи като такава. Та в този смисъл не знам кога някой е истински добре. Не знам дефиницията. Знам само, че да потърсиш помощ не е срамно. Да не си експерт по всичко – също.През последните две години личният опит и проучванията показват, че всички сме изправени пред огромни психически предизвикателства - от една друга, скрита „пандемия на психиката“. Как преживявате периода и какво Ви помага?
Минах през много и различни фази. От ужас, страх и паника – до пълна апатия. Бидейки управител на ветеринарна клиника Ветеринарна клиника "Добро хрумване" основно ужасът, че няма да мога да платя на хората си, ме смаза в началото. Първите 10 дена не спях и непрекъснато кроях планове какво мога да продам, за да не оставя хората си на улицата. Накрая просто изби. Крещях. Като животно. Хвърлях бутилки. Никога не съм стигала до това състояние преди. Никога. След това три дни бях като болна. В последствие започнах всякакви курсове. Включително изкарах онлайн курс как за начини на обличане на индийско сари. Хиляди кулинарни предавания без да имам и час фактически престой в кухнята. Керамика. Дизайн. Ноктопластика включително. Сега вече малко нямам сили и търпение. Искам всичко да свършва, да спадне напрежението, да отвинтим винтила на тая тенджера под налягане, в която живеем, и малко да си поемем дъх. Знам това усещане, два пъти съм го изживявала и знам, че имаме нужда точно от това.Какво ви дава надежда в трудни времена? Какво ви крепи?
Връщах се 100,000 пъти на този въпрос. Отговорих на всички останали, но на този не можах. Не знам, наистина не знам кое ме крепи, дано е по-стабилно.Разкажете за своя любима идея или начинание, в което психичното състояние е било от значение.
Не е точно начинание, не е точно идея. Започнах терапия, защото със съпруга ми кандидатствахме за осиновители на дете. И бях твърдо решена, че трябва да променя неща в себе си, за да не предавам собствения си багаж на това създание, което няма никаква, ама никаква вина.Психотерапията се води от разбирането, че притежаваме един вътрешен „друг“ – непознат, опонент и съветник, с когото разговаряме и спорим, враг, когото мразим, приятел, когото обичаме, един личен друг аз, който винаги ни придружава и с когото партнираме. Как се помирявате с Вашия личен друг?
Чак да се помиряваме... Не мисля. Доста досадна женица. Непрекъснато ме юрка и ми дудне.Какво Ви прави щастлива? Какво Ви натъжава? От какво се страхувате? Какво Ви разгневява?
Щастлива ме правят приятели, близки, понякога и работата ми. Натъжавам се, но ме е и страх от глупостта и войнстващата простащина. А се гневя от посредствеността. Опитвам се да работя по всички точки. Това е едно от нещата, които терапията ми даде – да разпозная емоциите и да ги преработвам така, щото да не ми носят негатив.Имате ли опит с психотерапия? Какви са ползите от нея?
Имам. Три години посещавах терапевт. В личен план ми даде покой. И нов поглед над хората, емоциите им, реакциите им. Фактът, че за всичко има причина ми помага да разбера и себе си, и хората, а това не е малко. И това беше основният ми проблем. Защото в неразбирането на хората се пораждат фантоми и негативни нагласи. Сега вече съм по-скоро великодушна, защото знам, че човекът отсреща всъщност е просто човек, който е с багажа си и действа по единствения му възможен на този етап начин.Кога човек трябва да потърси помощ от професионален психотерапевт? Какво бихте казали на тези, които се колебаят?
Когато сме разбалансирани терапевтът е много нужен. Терапевтът няма готови отговори. Той няма да каже какво да правим или как да продължим. Той ще ни хване за ръка и ще измине път, през който често ние или нямаме време да премнем, или отказваме да го направим по ред причини.Какво бихте казали на някого, който в момента не се чувства добре?
Да не се бави, а да потърси помощ. Когато преди време идеше дума за мен аз бях много скептична. Много. Мислех, че е поредната лигавщина на модерния човек, но днес, след три години терапия, знам, че това е едно от най-хубавите неща, които съм направила за себе си. Освен това терапевтът винаги е на ваша страна. Винаги!Защо се срамуваме от психичните затруднения – нашите, на близките ни и често не се решаваме да потърсим професионална психотерапевтична помощ? Има ли стигма?
Не знам защо. Може би, защото мислим, че всички останали са си супер. Ще се изненадате вероятно, но всеки е с багаж. Дори отстрани да изглежда щастлив и хармоничен. Вътре в себе си всеки има демони, които трябва да пребори, за да погледне с нов, свеж поглед над живота си и този на близките му. Стигмата върху психотерапевтичната помощ я налагат арогантни хора, които имат смелостта да не признаят пред себе си, че всъщност и в тях дреме един малък, наранен човек.#ИмаКойДаTeЧуе е кампания за психичното здраве на Български фонд за жените и Kabinet: Спешна психотерапевтична помощ.
Ако имаш нужда от подкрепа, запази си час за безплатна психотерапевтична сесия на 0800 20 202 или на kabinet.bg.
Виж повече за кампанията тук.
